КАЧЕНИ: http://beta.trainz-bg.com/index.php?option=com_jdownloads&Itemid=0&view=viewdownload&catid=65&cid=898&lang=bg
След началото на Втората световна война, положението става напрегнато и през 1941 г. Германия и Иран прекратяват дипломатическите си отношения. Общо 49 вагона от Германия, поръчани за иранските железници, остават на наша територия. С цел те да бъдат съхранени, биват разделени и изпратени по затънтени гарички, далеч от коридорите на немските ешелони, тъй като много от българските вагони заминават с тях зад граница и никога не се връщат.
Съществува история, според която след като иранският шах поискал вагоните обратно, от България му отговорили, че за да ги изпратят, Иран трябва да плати разходите за поддръжката и престоя им в България, както и за транспорта между двете държави. Сумата била повече от самата цена на вагоните и шахът тактично отказал, казвайки, че прави „подарък“ на БДЖ.
Въпреки липсата на документи, доказващи тази история, факт е, че през септември, 1942 г., БДЖ откупува от производителя 34 от общо 49-те вагона на наша територия. От тях: 10 бр. АВ4u-38 на цена от 150 000 марки всеки, 10 бр. С4u-38 на цена от 135 000 марки всеки и 14 бр. С4i-36 на цена от 111 000 марки всеки.
Прогрес на пакета, включващ вагони от трите типа:
40%
АВ4u-38:
60%
АВ4u-38 били четириосни смесени вагони 1. и 2. класа с аеродинамична форма и с престилка. Първокласните места били 8, разпределени в две 4-местни купета, а второкласните били 30 в пет 6-местни купета. Вагоните били с изключително луксозно обзавеждане дори в сравнение с днешните. Пътували в съставите на бързи и експресни влакове и носели номера от 14 080 до 14 089. През 1956 отпада третата класа и вагоните от тази серия биват преустроени в изцяло първокласни. В експлоатация са до 90-те. Технически параметри:
-Талиги: Гьорлиц-3, лека конструкция, с база 3000 мм;
-Тара: 38,700 т.;
-Дължина между талигите: 14 660 мм;
-Дължина на коша: 20 528 мм;
-Дължина между буферите: 21 824 мм;
-Нископарно отопление „IIинч“;
-Хилдебранд-Кнорова спирачка;
-Ел. осветление ГЕЦ.
- 14 080 в състава на „Синия Дунав“ през 1969 след преустройството си в А.
Снимка: „Развитие на вагонния парк“, 2012, Тасев, Й.
С4u-38:
10%
С4u-38 били четириосни третокласни вагони за дълги разстояния с аеродинамична форма и с престилка. Местата били 72, разпределени в девет 8-местни купета с меки седалки. Вагоните били с изключително луксозно обзавеждане, поради което в определен период се появили дори билети-добавки по тарифа „Л“ за лукс-вагон. Пътували в съставите на бързи и експресни влакове и носели номера от 24 160 до 24 169. През 1956 отпада третата класа и вагоните от тази серия биват категоризирани като второкласни. В експлоатация са до 90-те. Такъв вагон, макар с подменени елементи на интериора от АВ4u-38, е и S 055 от състава „Корона експрес“. Технически параметри:
-Талиги: Гьорлиц-3, лека конструкция, с база 3000 мм;
-Тара: 40,000 т.;
-Дължина между талигите: 14 270 мм;
-Дължина на коша: 19 970 мм;
-Дължина между буферите: 21 270 мм;
-Нископарно отопление „IIинч“;
-Хилдебранд-Кнорова спирачка;
-Ел. осветление ГЕЦ.
- Общ изглед на С4i-36 и C4u-38.
Снимка: интернет
С4i-36:
100%
С4i-36 били четириосни третокласни вагони за къси разстояния с двойни врати и без престилка. Местата били 79, разпределени в два салона с дървени седалки. Вагоните от този тип трябвало да бъдат с открит преход (мостче), но на снимки те са с мехове или гумени уплътнения. Не е ясно дали хармониките са били фабрични, или подменени тук. Такъв вагон бил включен и в санитарния влак, изпратен от България, през Втората световна война. Въпреки предназначението си за къси разстояния, често пътували и по дълги дестинации (явно от тогава нищо не се е променило) като София-Варна, София-Бургас и др. Това създавало доста неудобства на пътуващите. Тези вагони носели номера от 24 170 до 24 183. През 1956 отпада третата класа и вагоните от тази серия биват категоризирани като второкласни. Последният пътуващ екземпляр в България с дървени седалки бил вагон именно вагон от тази серия, но вече с нов номер: 20-20 096. Той тормозел пътниците между Вакарел и Чукурово чак до 1994 г, когато бил изпратен като музеен в Илиянци. За съжаление, поради липсата на поддръжка тъне в ръжда на някой гаражен коловоз, а може вече и да го няма. Технически параметри:
-Талиги: Гьорлиц-3, лека конструкция, с база 3000 мм;
-Тара: 33,500 т.;
-Дължина между талигите: 13 200 мм;
-Дължина на коша: 19 560 мм;
-Дължина между буферите: 20 860 мм;
-Нископарно отопление „IIинч“;
-Хилдебранд-Кнорова спирачка;
-Ел. осветление ГЕЦ.
- „Музейният“ вагон 096.
Снимка: интернет
Вагоните имат скрипт с възможност за сигнализиране на влака с дискове и с фенери, вкл./изкл. на парата и отваряне/затваряне на вратите. Реализирани вагони от тази серия в играта:
С4 24 170:
100%
- С4 24 170, оригинална ливрея
В4 24 183:
100%
- В4 24 183, „българизирана“ ливрея след 1956 г.
В4 50 52 20 20 096-6:
100%
- В4 50 52 20 20 096-6
Други снимки от игра:
Радвам се, че най-накрая започвам да получавам обратна връзка. 
Дано повече хора започнат да пишат дали и какво им е харесало/не им е харесало, за да се подобри услугата „Trainz Bulgaria“. Към само четящите: моля, пишете по-активно! 
